Обществени нагласи на старта на кампанията
За България предстоящите след по-малко от две седмици избори за Европейски парламент преминават изцяло под знака на идващите след тях Парламентарни избори, показват проучванията на Социологическа агенция Алфа Рисърч. Тази особеност на българските евроизбори намира отражение в три основни направления:
- очаквана малко по-висока избирателна активност (до 35%) в сравнение с тази в повечето от останалите европейски страни
- почти пълно отсъствие на собствено европейската проблематика в дебатите и съсредоточаване на кампанията в противопоставянето “управляващи – опозиция”
- стремеж за мобилизиране на твърдите ядра на партиите и близката им периферия, с оглед осигуряването на максимално добри стартови позиции за националния вот
Подкрепа за членството на България в ЕС
Две години след приемане на страната ни в ЕС мнозинството от българите продължават да подкрепят членството като единствено възможна алтернатива за бъдещо развитие. 49% изразяват категорично позитивно отношение, 37% - неутрално и 14% - отрицателно. Най-силни поддръжници на членството са жителите на столицата, представителите на интелигенцията, административните служители, учащите и по-високодоходните групи. Най-критични са пенсионерите, земеделските стопани, хората с ниско образование и доходи.
Въпреки преобладаващото позитивно отношение към ЕС, три четвърти от българите не виждат себе си като печеливши от европейското членство на България. Ниският материален стандарт, злоупотребите със средства по еврофондовете, лошото качество на инфраструктурата и публичните услуги са най-силните фактори, които определят разочарованията на нашите сънародници.
Доверие в европейските институции
Скептицизмът на българите относно влиянието на европейското членство върху икономиката и личния им живот се дължи основно на неефективността на националните институции да прилагат европейските стандарти, норми и правила. Като резултат, надеждите им се насочват към европейските институции, които се ползват с доста по-високо равнище на доверие. Европейският съд по правата на човека в Страсбург печели 46% позитивни оценки (срещу 6% за българския съд). Европейският парламент се радва на 31% одобрение, срещу 7% - за българския, а Европейската Комисия – на 29%, срещу 10% за българското правителство. Българския еврокомисар Меглена Кунева има 35% положителни оценки и така се нарежда на трето място по популярност сред националните лидери.
Интерес към изборите за Европейски парламент
Мнозинството от българите се чувстват твърде неинформирани и отдалечени от европейския политически живот. Те не са наясно с правомощията, компетенциите и механизмите за вземане на решения от Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на министрите. Ето защо, независимо от по-високото си доверие към европейските институции, те не разглеждат изборите като засягащи пряко тяхното ежедневие. Едва 22% определят изборите за европейски депутати като много важни. За останалите близо 80% тези избори са повече или по-малко маловажни.
Проучванията регистрират интересен парадокс. Европейските избори са най-малко значими тъкмо за избирателите, сред които е налице най-висока мобилизация за участие в изборите – симпатизантите на ДПС, БСП, РЗС. Това още веднъж показва, че участието в евровота ще е в много по-голяма степен резултат на партийна мотивация, а не на интерес към европейската политика.
Електорални нагласи
На база 38% от българските граждани, заявили, че със сигурност ще участват в евроизборите в проучването на Алфа Рисърч в периода 13 – 19 май, временната класация на партиите с най-голям шанс за евродепутати изглежда по следния начин ГЕРБ – 33%, Коалиция за България – 24.5%, ДПС – 12%, Атака – 10%, Синята коалиция – 5,2%. Теоретични шансове за присъствие в европарламента имат още НДСВ, което през последните седмици повишава електоралната си подкрепа и РЗС на Я.Янев. Към момента това означава 5 сигурни мандата за ГЕРБ, 4 – за Коалиция за България, 3 – за ДПС, 2 – за Атака. Останалите 3 мандата биха могли да се разпределят както към Синята коалиция, НДСВ и РЗС, така и към някоя от по-големите три партии, ако електоралната мобилизация на по-малките не се окаже достатъчна за спечелване на мандат. По-ниската избирателна активност ще увеличи и сближи силно позициите на първите четири, като са възможни включително и размествания между тях. Обратното, по-високата избирателна активност би увеличила ветрилото на представените в Европейския парламент български партии.
