Обществени очаквания за нарушения в хода на кампанията
Обществени очаквания за нарушения в хода на кампанията
От поредица от изолирани явления, продаването и купуването на гласове се превърна в една доста по-широко разпространена практика през последните 4-5 години. Само месец преди парламентарни избори 2009 и броени дни до европейските, сигналите за изборни нарушения зачестяват. Очакванията на широката общественост са тези практики да се засилят в периода преди националния вот, битката за който е по-ожесточена, а залогът – по-голям.
.gif)
Именно поради по-масовото разпространение, прагът на чувствителност към тези явления е намалял значително в съзнанието на повечето българи – общо 44% приемат за допустимо човек да гласува за дадена партия, ако неин представител му предложи материални или други облаги. Всяка от различните форми на изборно „стимулиране” среща подкрепа от около една трета от българите.
Тези практики са оказали най-негативно влияние върху младите поколени, които в по-голяма степен от другите са склонни да приемат за допустими различни материални стимули. Всеки втори във възрастовата група 18-30 г. не вижда нищо нередно в това човек да „продаде” гласа си, ако му обещаят пари, пост или социални придобивки.
Електоратите на отделните партии са в приблизително еднаква степен засегнати от този процес. Изключение правят РЗС и Атака, при които делът на привържениците, които приемат за нормално в замяна на своя глас човек да получи материални придобивки е значително по-висок от средното (около 35-40%).
Освен прякото нарушаване на изборните правила купуването и продаването на гласове има и една друга, много по-негативна последица - подкопаване на критериите за това кое е редно и морално и кое не. Налагайки практиката на купуване или фалшифициране на гласове, политиците рискуват все по-устойчиво да „изкривяват” ценностната система на българите и да утвърждават общество без морални устои и принципи. Не са много избирателите, които се замислят, че влезли по този начин във властта, политиците няма как утре да не злоупотребяват с поста си. Защото, ако политиката е сфера, в която си „струва” да се пазаруват гласове, то и очакванията за възвръщаемост също са високи.
Доколко законовото изискване всеки агитационен материал да съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление ще прекрати тази практика зависи в много голяма степен от „прага на чувствителност” на избирателите, който както показва изследването е доста висок и приема pа допустими много от популярните форми на купуване на гласове.
Там където моралът не може да изпълни своята функция идва ролята на институциите. Колкото по-ефективни са те в санкциониране на купуването и продаването на гласове, толкова по-вероятно е да бъде прекъсната нишката на изборната търговия.
