Избирателят на ГЕРБ: проблематична разнородност
дата: 22 Юни 2009
Избирателят на ГЕРБ: проблематична разнородност
Станислав Стоянов,
Алфа Рисърч
На току що отминалите избори за депутати в Европейския парламент ГЕРБ бе първа политическа сила, като получи общо 627 693 гласа. Сравнението с изборите за Европарламент от 2007 година показва увеличение на гласувалите за партията с близо 207 692 души (почти 50% повече от вота преди две години), което е едно от най-сериозните подобрения на резултат на настоящите избори. Какъв е профилът на гласоподавателя на партията от последните избори за депутати в Европейски парламент и в кои групи ГЕРБ успя да разшири влиянието си през последните две години?
През 2007г. ГЕРБ се включи в политическия живот, привличайки подкрепата на изключително разнородни социални слоеве – от силно разочаровани ниско статусни избиратели до икономически активни граждани с по-висок от средния материален стандарт. Липсата на консистентна социална база предопределяше и неустойчивостта в електоралната подкрепа.
Две години по-късно, ГЕРБ вече започва да оформя кръг от симпатизанти, които сравнително последователно подкрепят партията. Твърдите привърженици на ГЕРБ принадлежат към социалните слоеве, които могат да бъдат определени като средна класа (при цялата условност на дефинирането на това понятие у нас). Те са представители предимно на средното поколение между 40 и 50 години, живеят в София и по-големите градски центрове, притежават средно или по-високо образование, работят, но заемат предимно изпълнителски позиции и имат средни доходи.
Сред електората на партията равномерно са представени и двата пола, което я отличава от силно мъжкия профил на гласоподавателя на Атака, или леко феминисткия на БСП (поради специфичните особености на третата възраст у нас, в която жените доминират поради по-ранната смъртност при мъжете). Отличава я и от по-силно феминисткия профил на НДСВ, най-вероятно свързан със значимото присъствие на жени в първите позиции в листите за евродепутати на движението.
Въпреки обособяването на кръг от по-категорични симпатизанти на ГЕРБ, периферията му от колебаещи се избиратели все още доминира над твърдите привърженици. Положителното в това съотношение е възможността за разширяване на подкрепата, а негативното – несигурният вот на периферията и възможността избирателите от тази група да се преориентират към други политически партии. Типичният представител на тази по-широка периферия е на възраст под 40 години, жител на по-малки градове в страната, учащ, упражняващ ръчен труд или дори безработен. Именно тази част от привържениците на партията създава неустойчивостта на електоралната й подкрепа. На евровота в началото на юни най-вече от тях дойде нарасналата подкрепа за партията.
Въпросът е дали те ще бъдат задържани като избиратели. Прави впечатление, че тяхната мотивация е сравнително слаба, влияе се от ситуативни фактори, те лесно променят решението и предпочитанията си. Показателен за разликата в мотивацията между ядрото и периферията от избирателите на ГЕРБ е отговорът на въпроса „Кога взехте решение коя партия да подкрепите на евроизборите?”. Твърдите привърженици са направили избора си повече от месец преди вота. Обратно – периферията от симпатизантите му се е мобилизирала през последните няколко дни от кампанията. Това обаче не бе достатъчно за по-изразителна победа над основния опонент БСП.
Привържениците на ГЕРБ се открояват не само с разнородния си социален профил, но и със значителна политическа хетерогенност. През последните две години партията привлича дясно-центристки избиратели, но в не малка степен и ляв вот. Представянето на ГЕРБ в предстоящите парламентарни избори до голяма степен зависи от това как ще бъдат разчетени сигналите на партията: дали те ще клонят повече към отправените от дясно заявки за общи действия или към привличането на ключови фигури от ляво.
Станислав Стоянов,
Алфа Рисърч
На току що отминалите избори за депутати в Европейския парламент ГЕРБ бе първа политическа сила, като получи общо 627 693 гласа. Сравнението с изборите за Европарламент от 2007 година показва увеличение на гласувалите за партията с близо 207 692 души (почти 50% повече от вота преди две години), което е едно от най-сериозните подобрения на резултат на настоящите избори. Какъв е профилът на гласоподавателя на партията от последните избори за депутати в Европейски парламент и в кои групи ГЕРБ успя да разшири влиянието си през последните две години?
През 2007г. ГЕРБ се включи в политическия живот, привличайки подкрепата на изключително разнородни социални слоеве – от силно разочаровани ниско статусни избиратели до икономически активни граждани с по-висок от средния материален стандарт. Липсата на консистентна социална база предопределяше и неустойчивостта в електоралната подкрепа.
Две години по-късно, ГЕРБ вече започва да оформя кръг от симпатизанти, които сравнително последователно подкрепят партията. Твърдите привърженици на ГЕРБ принадлежат към социалните слоеве, които могат да бъдат определени като средна класа (при цялата условност на дефинирането на това понятие у нас). Те са представители предимно на средното поколение между 40 и 50 години, живеят в София и по-големите градски центрове, притежават средно или по-високо образование, работят, но заемат предимно изпълнителски позиции и имат средни доходи.
Сред електората на партията равномерно са представени и двата пола, което я отличава от силно мъжкия профил на гласоподавателя на Атака, или леко феминисткия на БСП (поради специфичните особености на третата възраст у нас, в която жените доминират поради по-ранната смъртност при мъжете). Отличава я и от по-силно феминисткия профил на НДСВ, най-вероятно свързан със значимото присъствие на жени в първите позиции в листите за евродепутати на движението.
Въпреки обособяването на кръг от по-категорични симпатизанти на ГЕРБ, периферията му от колебаещи се избиратели все още доминира над твърдите привърженици. Положителното в това съотношение е възможността за разширяване на подкрепата, а негативното – несигурният вот на периферията и възможността избирателите от тази група да се преориентират към други политически партии. Типичният представител на тази по-широка периферия е на възраст под 40 години, жител на по-малки градове в страната, учащ, упражняващ ръчен труд или дори безработен. Именно тази част от привържениците на партията създава неустойчивостта на електоралната й подкрепа. На евровота в началото на юни най-вече от тях дойде нарасналата подкрепа за партията.
Въпросът е дали те ще бъдат задържани като избиратели. Прави впечатление, че тяхната мотивация е сравнително слаба, влияе се от ситуативни фактори, те лесно променят решението и предпочитанията си. Показателен за разликата в мотивацията между ядрото и периферията от избирателите на ГЕРБ е отговорът на въпроса „Кога взехте решение коя партия да подкрепите на евроизборите?”. Твърдите привърженици са направили избора си повече от месец преди вота. Обратно – периферията от симпатизантите му се е мобилизирала през последните няколко дни от кампанията. Това обаче не бе достатъчно за по-изразителна победа над основния опонент БСП.
Привържениците на ГЕРБ се открояват не само с разнородния си социален профил, но и със значителна политическа хетерогенност. През последните две години партията привлича дясно-центристки избиратели, но в не малка степен и ляв вот. Представянето на ГЕРБ в предстоящите парламентарни избори до голяма степен зависи от това как ще бъдат разчетени сигналите на партията: дали те ще клонят повече към отправените от дясно заявки за общи действия или към привличането на ключови фигури от ляво.
