Синята коалиция – от “народна” към елитарно консервативна партия
Синята коалиция – от “народна” към елитарно консервативна партия
Боряна Димитрова
Алфа Рисърч
Със 75% избиратели, взели твърдото си решение да подкрепят Синята коалиция далеч преди началото на кампания Евроизбори ‘2009, тя се очертава като втората политическата сила след БСП с най-устойчиви и мотивирани партийни симпатизанти. “Сините” имат ясно обособен, хомогенен и твърде концентриран електорален профил, съчетаващ в себе си типични характеристики както на десни консервативни партии, така и на партии със свит електорален потенциал.
Формация на столицата и големите градове
Три четвърти от избирателите на Синята коалиция живеят в големите градове, а над половината от тях – в столицата. Социалната й база в малките градове и селата е слаба, а поради липсата на среда и сподвижници, от 2007 насам допълнително намалява. По преобладаващо градския си характер коалицията се доближава до ГЕРБ , но за разлика от партията на столичния кмет, чиято сила идва главно от градската провинция, традиционната десница се измества към София и големите областни центрове. Именно отливът в малките селища към ГЕРБ или някои от новопоявилите се партии на около една трета бивши симпатизанти на СДС и една пета на ДСБ, води до загуба на позиции в тях. Не само като електорална подкрепа, но и като одобрение за лидери и политика. Което означава, че на настоящите парламентарни избори Коалицията ще може да разчита в много по-голяма степен на разширяване и максимализиране на вота в големите градски центрове, отколкото на географско разширение.
Със засилваща се концентрация на избиратели с високо образование и социален статус
Много категоричен е и образователният профил на сините симпатизанти. Близо 60% от тях са с висше образование, едва 4% - с основно. Няма друга партия с толкова висок образователен статус. Донякъде с подобен профил се очертава и НДСВ, но не в така силно изразени пропорции. Обратното, при основния конкурент вдясно, ГЕРБ, преобладават хората със средно образование. Елитарният профил на настоящите симпатизанти на Синята коалиция обаче може да се окаже нож с две остриета. От една страна, той значително улеснява комуникацията, ориентацията на избирателите и представителството на интереси. От друга страна обаче подобна концентрация в тясна хомогенна прослойка минимизира шансовете за разширяване на влиянието към по-широка социална база.
Показателна в това отношение е промяната в профила на сините симпатизанти в резултат от коалиционното обединение между СДС и ДСБ. Ако през 2007 г. типичните привърженици на ДСБ са с елитарния образ – високо образовани, с типични консервативни ценности, от средите на интелигенцията, високите позиции на частния бизнес, над една трета от тях – от по-възрастните избиратели с реституционен капитал, то симпатизантите на СДС са по-разнолики, с по-либерални възгледи, по-необременени откъм авторитети и което също е много важно, с относително по-нисък статус - и като професионална позиция, и като доходи. В резултат на тези различия, общият за избирателите и на двете партии негативизъм към управлението на Тройната коалиция води до два противоположни процеса.
Значителна част от по-нискостатусните избиратели, възприемащи себе си като постоянно губещи, се радикализира и преминава първоначално към Атака, а по-късно към ГЕРБ, РЗС, или Лидер. На тази тенденция се дължи загубата на позиции на Синята коалиция в малките селища с неблагоприятна икономическа среда. Обратното, при по-високостатусните симпатизанти, които макар и критични към управлението, имат по-дългосрочен материален и социален ресурс, протича процес на втвърдявне и мобилизиране на ценностно и идеологическо равнище. В противовес на първите, те не са разбягват, а се сплотяват, водени както от перспективите за участие в управлението, така и от желанието за реабилитиране стойността и принципите на правителството на ОДС. На енергията от това обединение се дължи не просто добрият резултат на Синята коалиция на евроизборите, но и приливът от близо 30 000 гласа в сравнение с 2007г.
Така обаче, поради едновременното разпръсване на по-широката и разнообразна периферия и засилването на по-хомогенния център, коалицията между СДС и ДСБ не води на този етап до разнообразяване профила на симпатизантите й и респ., до разширяване на нейната социална база. Напротив, Синята коалиция се структурира и съсредоточава още по-силно във високообразованата и по-високодоходна интелигенция, частен бизнес и пенсионери от най-големите градски центрове.
С тенденция към застаряване
Мнозинството от поддръжниците на консервативната формация в България са от поколението, което в прехода от своята младост към зрялост е белязано от духа на 60-те години. Всеки втори избирател на Синята коалиция е над 50 години, а делът на младите поддръжници бавно, но устойчиво намалява. Свежа струя и начален симптом за евентуална нова тенденция е фактът, че от новопривлечените по време на еврокампанията 2% гласове, 40 на сто са на млади хора. Ако тя продължи, Синята коалиция би могла да се възползва от по-голямата концентрация на млади, активни образовани професионалисти в големите градове, които да привлече към себе си. В тези групи обаче конкуренцията с ГЕРБ и НДСВ е голяма, а рационалното съпоставяне на политики, личности, стил на поведение и начин на говорене, по-силно, отколкото във всички останали.
Точно тенденцията към застаряване в най-голяма степен обяснява и някои нелогични на пръв поглед промени в ценностната ориентация на сините избиратели. От една страна, те устойчиво остават сред най-проевропейски ориентираните граждани, с едни от най-позитивните нагласи към САЩ и твърди противници на зависимостта на България от Русия. Високото образование и професионализъм са сред най-тачените от тях ценности, както и търсенето на съмишленици за защита на определена кауза. От друга страна обаче, характерният за тях допреди няколко години приоритет на свободата пред сигурността постепенно намалява в полза на избирателите на “по-младия” ГЕРБ. Засилва се афинитетът към традицията, авторитетите, лидера. Спада общото желание за новаторство и защита на влизащия в разрез с общественото мнение индивидуален избор, което пренасочва млади избиратели към “зелени”, или др.под.формации. Увеличаването на средната възраст води и до спад в активните “създатели на мнение”, което пък по логиката на “спиралата на мълчанието” ограничава каналите и средата за разпространение на “сините” идеи.
Ето защо, от това дали Синята коалиция ще се насочи към максимализиране на ефекта от хомогенния си елитарно-консервативен профил, или ще съумее да привлече и активизира по-либералните и нетрадиционни млади поколения, ще зависи нейната бъдеща социална база и електорална подкрепа.
