ДПС – консистентен етнически вот
ДПС – консистентен етнически вот
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
Електоратът на ДПС е най-хомогенният и ясен от социално демографска гледна точка електорат в българския политически живот – 83% от гласувалите за ДПС са жители на селата, 46% с основно и по-ниско образование, 83% - турци. В поколенчески план ДПС активизира както младите, така и по-възрастните поколения. Макар и тенденцията да е все още слаба, трябва да отбележим, че ДПС прави
опити на отваряне и към други етнически групи.
От 2% през 2001 г., българите подкрепили ДПС през 2009, са вече 9%. Тази тенденция е повлияна както от включването на представители на българския етнос в листите на движението, така и от допускането им до ключови позиции в институции, които ДПС контролира.
тенденция на изтласкване към селата
Паралелно на отварянето към други етнически групи се забелязва и една друга тенденция – на концентрация на вота за ДПС в селата. От 67% селски избиратели и 29% в малки градове през 2001 г. сега ДПС получава 83% от своите гласове от селата и едва 11% от малките градове. Тази тенденция е твърде последователна, за да смятаме, че е резултат от моментно състояние. Тя е плод по-скоро на минимизиране на предизборните усилията и концентрация на ДПС върху териториално по-компактни, достъпни и лесно контролируеми общности, каквито са етническите турци, живеещи в селата (с по-ниско образовани и статус). Това през последните години дава доста отчетливо максимализиране на резултатите за ДПС – от 21 народни представители и 7.04% от вота през 2001 г., ДПС получава 34 места в парламента 2005 и двойно по-висок дял гласоподаватели – 14.07%. Този чувствителен ръст е резултат и от привличане на значителен по обем ромски вот. През 2005 г. всеки десети гласоподавател на ДПС е бил представител на ромската общност. На последните евроизбори тази тенденция на привличане на ромите бележи лек отлив (около 4% от гласувалите за движението са роми), което доведе и до общо 28 000 по-малко гласа за ДПС.
един от най-уязвимите електорати
Няма друг електорат в българския политически живот, който да включва в себе си толкова висок дял хора с ниски доходи – всеки втори, подкрепил Движението, е с месечен доход под 150 лв. на човек от домакинството. Дори електоратът на БСП, съставен предимно от пенсионери, не е с толкова нисък материален статус. Делът на безработните сред гласувалите за ДПС е 16%, при средно за страната 11%, почти всеки втори (47%) е с основно и по-ниско образование. Това на практика означава, че голяма част от гласоподавателите на ДПС са без професия, което прави трудна реализацията им на пазара на труда, а от тук и собственото им осъзнаване като независими и самостойни индивиди.
най-конформисткия, но и най-толерантния електорат
Ниското образование и статус превръща избирателите на ДПС в едни от най-големите конформисти. Те обикновено се въздържат да взимат страна в спор от страх да не предизвикат конфликти (75% при средно за страната 62%) и в най-голяма степен смятат, че е нужен силен лидер, който да защитава интересите на гражданите (90% при средно 76%).
В същото време, именно поради позицията си на етническо малцинство, симпатизантите на ДПС в най-голяма степен смятат, че човек трябва да се съобразява с религията, традицията и мненията на хората около себе си (96% при средно 83%).
Силната мобилизация на ДПС електората обикновено се гради върху страховете на етническите турци – от силната им икономическа зависимост, от заличаването им като етническа, културна и религиозна общност, от невъзможността им да отстояват своите интереси без протекцията на партията и нейния лидер. Изхождайки от социално-демографската база на партията обаче, излизането от тази зависимост би била изключително трудна. Поне в следващите двадесет години.
